„Я ХОЧУ”
Игорь Васильевич Лотарев/ Северянин (1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ИСКАМ
Да простя ще опитам аз, виж,
тъй мушица прощава на свещ...
И макар че от теб съм далеч,
те очаквам да ме навестиш.
Пак гостувай ми, но без вражда,
без обиди, пронизващи там.
Аз желая... Аз мога... Аз знам...
Ще опитам аз да ти простя...
Ударения
АЗ ИСКАМ
Да простя́ ште опи́там аз, ви́ж,
тъй муши́ца прошта́ва на све́шт...
И мака́р че от те́б съм дале́ч,
те оча́квам да ме навести́ш.
Пак госту́вай ми, но без вражда́,
без оби́ди, прони́звашти та́м.
Аз жела́я... Аз мо́га... Аз зна́м...
Ште опи́там аз да ти простя́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
Я ХОЧУ
Я тебя постараюсь простить,
Как прощает свечу мотылек…
Пусть отныне тебе я далек,
Но приди же меня навестить.
Приходи, как бывало, гостить,
Не вверяйся обиды пращу.
Я хочу… я могу… я прощу…
Я тебя постараюсь простить…
1909 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Редовно публикува поезия от 1904 г. Съосновател е на литературното направление егофутуризъм (1911 г.). От 1918 г. живее в Естония. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Преводач и съставител е на антологията с естонски поети на руски език „Поэты Эстонии” (1928 г.). Гастролира в различни страни на Европа и изнася публични четения в Латвия, Литва, Полша, Германия, Дания, Чехословакия, Финландия, България, Румъния, Югославия, Франция и др. Автор е на над 50 стихосбирки, сред които „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (1922 г.), „Плимутрок” (1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Соловей” (1923 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Солнечный дикарь” (1924 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Колокола собора чувств” (1925 г.), „Рояль Леандра” (1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.), „Медальоны” (1934 г.), „Рояль Леандра” (1935 г.) и др. Умира на 20 декември 1941 г. в гр. Талин, Естония.